Владимир Балючев

Владимир Балючев е роден в Пловдив през 1912 г. в многолюдно семейство. Там получава основното и средното си образование и след завършване на гимназията идва в София и започва да работи като журналист предимно във вестниците на Земеделския съюз, в който членува. Открива братските среди, среща се с Учителя и започва да посещава беседите. Намира приятна обстановка сред младите братя и сестри и се сприятелява с много от тях на Изгрева.

След преврата на 19 май 1934 г. се образува „Дирекция на обновата", в която влиза и Владимир Балючев, като отговорник за печатните произведения и вестниците. През неговите ръце минават всички издавани печатни произведения и той пуска свободно да излизат всички беседи. В Дирекцията се получава писмо от Светия Синод, в което се настоява да поставят свой човек със задача да следи съдържанието на издаваните духовни книги. Целта на Синода е да спре издаването на беседите. Балючев отива при своя началник Петър Попзлатев, бивш военен министър, и му докладва за съдържанието на писмото, като му заявява, че ако Синодът постави свой човек в „Обновата", той ще пречи на тяхната работа и постоянно ще си имат разправии. Тогава те двамата заедно написват едно писмо, с което отказват категорично да приемат човек от Синода, който да следи издателствата. След известно време един полковник, под давлението на Синода, спира издаването на беседите на Учителя. Владимир Балючев, заедно с Петко Епитропов и Михаил Стоицев — ръководители на София и Пловдив, отиват при Петър Попзлатев и му докладват за нареждането на този военен. Попзлатев веднага отменя нареждането на полковника и разрешава Учителя свободно да изнася своите беседи и те да се издават, без да им се пречи. Отиват при Учителя и му докладват това, което са направили. Учителя поглежда мило Балючев и му благодари.

С позволение на Учителя Владимир започва да живее на Изгрева, където се оженва за Недялка Калпакчиева, с която имат хубав живот. Много пъти той е в услуга на Братството, особено при печатането на беседите. След 9 септември 1944 г. и заминаването на Учителя Балючев е преследван от комунистите, понеже не влиза в техния комунистически Земеделски съюз и е изключен от Съюза на журналистите в България. Започва да работи в бригадата на Борис Николов, предимно в провинцията: Русе, Варна и другаде. След привършване на работата на бригадата в провинцията той се завръща в София и постъпва на работа в „Паркове и градини" в мозаечния цех на Гради Минчев. В тази бригада работят много наши приятели. Оттам получава пенсия и започва пак да се занимава с журналистическа дейност. Той е много отзивчив и услужлив — грижи се за Мариола Калпакчиева и други възрастни приятели. Ненадейно в Пловдив си заминава сестра му и няколко дена след нея и той напуска този свят на 17 април 1996 г.